Кондом с кауза: Даниела Дикова

От трънче на роза не можем да се заразим с ХИВ

taziДаниела Дикова, здравен мениджър и консултант в медицинския център по семейно планиране към БАСП. Работи текущо и в кампании за превенция и лечение на сексуално преносими инфекции (СПИ), насочва и съдейства за профилактични консултации и прегледи от областта на акушерството и гинекологията, мамологията, кожни болести.

Лектор и обучител по хигиена, контрацепция, СПИ и лечение.

#КОНДОМсКАУЗА #МИСЛИсГЛАВАТАси #ЗДРАВЕТОеБЕЗЦЕННО

Г-жо Дикова, разкажете повече за кабинета за анонимно и безплатно консултиране на БАСП и програмата на Министерството на здравеопазването, финансирана от Глобалния фонд.

От 2004 г. кабинетът по семейно планиране на БАСП беше включен в програмата на Министерството на здравеопазването като един от кабинетите за доброволно и анонимно консултиране и тестване за ХИВ/СПИН – КАБКИС. В самото начало при нас нямаше голям интерес към услугата. Интересът нарасна през последните 3-4 години. Това се случи покрай събитията, които се организираха около и на датите 14 февруари и 1 декември, летните кампании с мобилните услуги за доброволно и анонимно тестване за ХИВ/СПИН. Клипчетата и печатните материали, направени от програмата, изиграха голяма роля за привличане на вниманието на хората към ХИВ-инфекцията. Бяха привлечени известни лица – певци и артисти, които подкрепиха каузата за отговорно поведение. Заговори се много за това колко е важно да се използват презервативи, какво представлява болестта.

До ден днешен в медицинския център при нас идват хора, притеснени от това, че са пипали вещи, били са в контакт с хора, носители на вируса. Глобалният фонд, който финансираше тази програма, за да може услугата да бъде безплатна, се оттегли от страната ни в края на 2015 г., но смятам, че трябва да продължим да търсим начини да я предлагаме – най-вече заради младите хора, които един ден ще станат родители.

Бихте ли споделили какви хора най-често посещават кабинета и търсят услугата „тестване и консултиране за ХИВ/СПИН”? От какво се притесняват най-често?

Като цяло при нас в кабинета идват интелигентни и информирани хора, по-голямата част от тях ползват кондоми. Случаите са най-различни: скъсан презерватив, прочетен материал или чута информация от медиите… Това, че болестта протича безсимптомно кара хората да се замислят за своето поведение. Плашат се, когато си дадат сметка, че преди година-две са имали необезопасени контакти, че може да са носители на вируса и да не знаят това. По време на грипните епидемии, когато имунитетът на хората пада като цяло, и вирусните инфекции продължават по-дълго време, по един-два месеца, хората също се притесняват. Понякога лекуващите лекари ги съветват да си направят бърз тест, за да отхвърлят възможността отслабеният имунитет да се дължи на ХИВ-инфекция.

Идват хора от групи, които се водят за рискови. Такива са хората с освободено сексуално поведение, които подбират партньорите си по някакви свои критерии и се оправдават, че не ползват кондоми, тъй като са избрали правилен човек, безопасен за тях. Но връзка, която продължава един-два месеца, е малко несериозно да се нарича постоянна! Има и хора, които смятат, че след втората седмица връзките им са постоянни. Някои хора се доверяват: партньорът им е казал, че се е тествал. Но винаги съществува вероятност това да не е вярно, в някои случаи за да получиш нещо си готов и да излъжеш.

По правило за да се обадят и да търсят тази услуга – хората вече са прочели и знаят за прозоречния период. В интернет има информация, но не навсякъде е конкретизирано за кой тест какъв точно е прозоречният период – затова хората са объркани. Има нови модерни тестове, които са надеждни и след четвъртата-петата седмица могат да покажат дали в организма има антитела – именно такива тестове правим в нашия кабинет. Всички хора, които излезе, че са с положителни резултати, подлежат на потвърдителни тестове и аз ги насочвам към Национална потвърдителна лаборатория.

В първите години на програмата превес имаха жените – те бяха по-инициативни да се тестват. Тогава – преди петнайсетина години – все още не се ползваха масово кондоми. Да се тестват като показват отговорно поведение към новите си партньори, макар и рядко, идваха и двойки. После имаше един баланс – колкото жени – толкова и мъже, съотношението млади-стари също беше в такъв порядък. В последните 4-5 години превес сред посетителите за ХИВ тест в кабинета имат мъжете. Броят на позитивните сред мъжете, правещи секс с мъже, нарастна – може би това отчасти обяснява защо напоследък се тестват повече мъже.

demonstration_testing

Демонстрация на тестване за ХИВ/СПИН, част от обучението по проект на БАСП

Някои от хората, които идват, са страшно притеснени, защото са отговорни за здравето си. Те искат да бъдат спокойни, че няма да инфектират партньора си – имали са да речем в миналото някакви случайни контакти, чели са, че инфекцията няма характерни и специфични симптоми, и затова искат да са сигурни и се тестват. На консултациите те получават точна и изчерпателна информация: за вируса на ХИВ, за СПИН, за начините на предаване на инфекцията, за това как и защо трябва да се предпазват. Какво може да се случи ако не се лекуват. Говорим не само за ХИВ, но и за другите сексуално преносими инфекции.

 Най-младият и най-възрастният пациент?

Най-младите, може би по-точно „малките” не идват по собствено желание, а ги довеждат родителите им, защото са притеснени, че партньорът „е кръшнал” и това може да е довело до инфектиране на детето. Случвало се е да искат да тествам едногодишно дете, четиригодишно… Имали са съмнения, че може да се е инфектирало по битов път след като някой от двамата е „хванат в крачка”. Хората се притесняват за детето, изясняваме ситуацията, консултирам ги, говорим как може да се зарази, че начините са полов, кръвен и от майка на бебе вътреутробно и чрез кърменето. Консултацията е много важна, за да могат да си изяснят точно как се предава инфекцията, да се успокоят.

teren-testing

Тестване на терен. За спецификата на ХИВ се разказва пред всички, резултатите се получават индивидуално.

По време на кампаниите се е случвало да идват и седемдесетгодишни хора да се тестват – само защото е без пари. Веднъж една жена ми обясни, че се налага в годината по един-два пъти да ходи в чужбина и да си прави кръвопреливане. Като се е замислила, че може да се инфектира, решила да си направи тест, за да провери. Случва се също да идват сексуално активни хора на по 60-70 години, които отвреме-навреме имат случайни връзки, но са отговорни и си правят тестове за ХИВ.

Някои от най-интересните или най-нестандартните случаи в кабинета? Кое е най-странното притеснение, заради което някой е потърсил консултация?

Веднъж при мен дойде много притеснен човек с думите: „Аз никога не съм го правил без презерватив, имам отговорно поведениие, но ето на – преди седмица се наложи да купя роза. Тя имаше трънчета и като я взимах от ръцете на търговеца, убодох се, а той беше… африканец. Аз знам, че в Африка има ХИВ…”.

Жените като цяло сякаш са по-отговорни, повече изискват да се ползват кондоми, повече настояват партньорите им да проверят своя ХИВ-статус. Затова често при мен идват мъже, които казват: „Аз трябва да й покажа бележката” или „Аз трябва да снимам теста, за да го покажа”. Но често това изискване е за да започнат отново да го правят без кондом: да си проверят статуса, за да са спокойни.

Имах един случай – на една млада жена, която дойде и каза: „Аз си оставих кафето на масата отвън и влязох да ползвам тоалетната. Не зная какво може да е станало през това време…, може някой да ми е пил от кафето, да е плюл в него… Ето, сега аз не се чувствам добре….”.

Миналата година по един от проектите на асоциацията тествахме хора от персонала на една институция. Една от служителките, работеща в basp300x250администрацията, дойде и на въпроса ми за нейните притеснения сподели: „Аз работя с документи, хората, които ги попълват и ми ги подават са често пъти в окаяно състояние, нечистоплътни, понякога видимо болни, аз не знам какво са правили преди да дойдат при мен, аз пипам тези документи…” и това беше повод половин час ние да си говорим как се предава вирусът, как може да се инфектира човек.

А ето и един наистина нестандартен случай: семейство се е разделило, няколко години след това жената е разбрала, че мъжът има тумор в мозъка и лекарите се притесняват дали това не е вследствие на ХИВ-инфекция. Тя идва при мен да се тества няколко години след раздялата им; идва да се тества и приятелят на мъжа й, който пък се опасява от инфектиране по битов път.

Интервю на Ралица Згалевска

Серия интервюта в рамките на кампанията на БАСП “Кондом с кауза”.

(към втора част на интервюто)