Кондом с кауза: Д-р Иван Диков

В интерес на всеки е да отиде на лекар, за да не хронифицират  проблемите, а да се излекуват без последствия

IMG_0432

 

Д-р Иван Диков е специалист акушер-гинеколог, началник ДКБ към Университетска АГ болница „Майчин дом”. Завършва медицина в МУ София (1983), здравен мениджмънт в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград (2009). Има следдипломни квалификации в Медицинска корпорация „Токушукай”, Токио и Фукуока, Япония; Холандското висше училище по обществено здраве в Утрехт, Холандия; МУ–София, МУ–Плевен. Работил е в „Майчин дом“, София, болница „Токуда“, Втора САГБАЛ „Шейново“, Първа САГБАЛ „Св. София“.

 

Д-р Диков, най-често какви сексуално преносими инфекции (СПИ) се налага да лекувате?

Прословутото бяло течение, което най-често се дължи на дисбактериоза: това не е сериозен проблем – просто е разместена флората, която нормално е около 200 микроорганизми, и млечно киселите бактерии или въобще липсват или не изпълняват функциите си (но това е сфера на друг разговор). Ако смятаме, че гъбичните инфекции са сексуално преносими, а нерядко са такива – също. Немалко жени страдат от генитален херпес. Чисто традиционно сексуално преносими инфекции са трипер и сифилис. Триперът – ако дава някакви оплаквания при жената – те са доста прикрити, размазани и обикновено доста време остават неразпознати, докато някой от партньорите не вземе нещата в собствените си ръце и не реши да се изследва. Сифилисът… жалката истина е, че през последните една-две години има покачване на случаите. Хубавото е, че се лекува с пеницилин. През последните години нямаше в страната, но вече има и е проблем на лечебните заведения дали ще си го доставят или не. Инфекциите хепатит В и хепатит С, най-често присъщи на инжекционно употребяващите наркотици, също спадат към сексуално трансмисивните. Никак не е рядка хламидийната инфекция и за нея е много важно да се знае. Тя е тази, при която при мъжете за два-три дена след инфектирането се проявява т.нар. „бонжур капка” – кристаловидно отделяне от главичката на пениса от външния отвор на уретрата, а при жените най-често остава незабелязана. Лошото е, че хламидията е микроорганизъм, който има инкубационен период: някъде 40-50 дни след инвазията вече започва да дава усложнения, след това затихва и вече и да се правят изследвания – тук идва големия проблем, че се пускат имунологични изследвания, те показват положителен резултат и съвсем излишно тоя човек го скъсват от антибиотици, а промените вече са станали. Те могат да се видят от хирург при отваряне на корема или при лапароскопско проникване: вътре има образувания като „струни на цигулка”; между черния дроб и останалите органи и тъкани в корема има такива „струни”, повлекала, които след себе си повличат маточните тръби, яйчниците – опъват ги, сгъват ги, образуват сраствания и усуквания на тръбите, което за съжаление води до вторичен стерилитет, а той дори оперативно невинаги може да се излекува. Това се случва 40-50 дни след заразяването и вече измененията са необратими.

Кои са най-тежките СПИ и какви са възможните последствия, ако инфекциите останат нелекувани? Знаем, че някои от тях имат отношение към трайно влошаване на репродуктивното здраве и при мъжете и при жените и понякога дори водят до лични семейни драми на по-късен етап…

Всеки много е слушал за сифилис и трипер. Нелекуван сифилисът носи след себе си изключително големи поражения. Триперът – лекуван, макар и с малко закъснение – реално не оставя непреодолими пречки за забременяване. Инфекцията с ХИВ – няма пряко отношение към репродуктивните функции, но има пряко отношение към плода. В повечето случаи се предпочита раждането да се случи по оперативен път, за да се намали до минимум предаването й от гениталния тракт на майката – на бебето. В случаите на изтичането на околоплодните води – силно препоръчително е до втория третия час след това да се извърши цезарово сечение, но при всички положения плодът трябва да бъде покрит с ретровирусната терапия. За херпес инфекцията – по отношение на репродуктивните функции не толкова, колкото по отношение на раждането е важно да се знаят някои неща. Херпесната инфекция може да завърши печално за детето. Когато първата проява на гениталния херпес е станала четири-пет месеца преди раждането – реално цезарово сечение не е наложително. В случай, че първата проява на гениталния херпес се случва два-три месеца преди раждането или ако имаме пресна лезия – при нея винаги – раждането трябва да се случи с цезарово сечение. И пак важи същото правило: до час-два след изтичане на околоплодните води жената трябва да бъде родоразрешена – иначе почти сигурно херпесната инфекция се предава на плода, което може да се доведе до тежка бронхопневмония, което пък – до фатален изход за детето.

Можете ли обобщите кои са най-честите грешки на младежите, които водят до инфектиране? Какъв съвет бихте отправили към тях?

Все още прекалено много хора практикуват секс без кондом. Никой не спазва максимата, която е отпреди повече от 30 години – т.нар. „дабъл дач”: холандките си пият хапчетата против забременяване, но сексът е с презерватив, което ги предпазва и от половопредавани болести.

Има и нещо друго: една инфекция, която шества много често и е прекалено често срещана както при уролози и нефролози, така и при акушер-гинеколози. Това е инфекцията Ешерихия коли. По принцип заразяването с Ешерихия коли става по фекално-орален път, което категорично значи лоша хигиена. Независимо дали става дума за лична хигиена, хигиена в семейството, приготвяне на продукти, ползване на общи сервизни помещения… пътят е фекално-орален. Засяга и жените и мъжете. Коли инфекцията поразява от една страна отделителната система и от там пикочополовата система, може да живее във влагалището, в семенната течност, в простатна течност. Симптомите са повечето пъти на хронифицирана инфекция с дискомфорт: при жените – по-обилно течение с неустановен вид, при мъжете лек сърбеж, дискомфорт, който преминава. Как става заразяването: при практикуването на анално-вагинален секс например – независимо със или без презерватив – това е много масова практика, от която имаме сигурно прехвърляне и при единия и при другия партньор. Трудно се лекува, не само с една серия антибиотик, изисква постоянство, необходимо е продължително лечение на няколко пъти. Винаги може да има рецидив.

condomВисокият промискуитет (честа смяна на партньора), сексът без презервативи, неглижирането на симптомите и самолечението са сред най-честите грешки, които хората допускат. В последно време самолечението се случва много повече, отколкото преди години. Разбира се има предпоставки за това – наличието на хиляди „професионални” съвети в интернет, част от аптеките, които гонят чисто комерсиална цел.

Могат ли да бъдат предотвратени усложненията, следствие от СПИ? Как?

Естествено, че усложненията могат да бъдат предотвратени – при водене на нормален сексуален живот, избягване на промискуитета, категорично ползване на презервативи. Преди време от опита на Холандия ми беше харесало,че основното, на което те наблягат в обучението си, е, че всъщност няма страшно, сексуалният дебют на всеки ще се случи, когато той е готов за това и само ако го пожелае. Другата страна не бива да смята, че е прецакана или обидена, ако й се откаже в момента – да приеме, че за момента не става, че това не означава, че човек е смешен и жалък… . При нас това не е застъпено никъде.

Категорично не бива да има самолечение. Трябва да се знае, че поне половината от информацията в интернет не е достоверна, освен това – не всеки може да я интерпретира. Всеки случай е сам за себе си. Не може да се действа по щампа: за това – това, за това – това. В интерес на всеки е да отиде на лекар, за да не хронифицират проблемите, а да се излекуват без последствия.

Нещо парадоксално – мъжете не ходят на профилактични прегледи, няма система, която да ги обхваща за това. По принцип много рядко си пускат някакво изследване – простатен секрет или семенна течност… Те не посещават лекар, дори в случаите, когато имат някави симптоми. Ако имат тежки симптоми – те са прикрити и срамежливи, нямаме традиция в това: мъж ли е, дори и да го боли – ще стиска зъби и няма да отиде на преглед. Здравната култура е ниска, здравното състояние по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве при мъжете е отрицателна величина и тук наистина трябва много да се работи. Има програми само за жените, но трябва да се обхващат и мъжете. Никой не иска да ги публикува тия данни, но в момента причината за стерилитет при сексуалните двойки вече е три към едно мъже спрямо жени. И то основната причина е импотенцио коюнди, тоест той не може да осъществи нормален сексуален контакт. А причина за това, освен психогенна, може да бъде и някаква нозологична единица: тежки инфекции, поражения на базата на тежки инфекции и еректилна дисфункция.

Някоя поучителна лична история от практиката Ви за това колко е важно да хората да имат отговорно сексуално поведение…

Имах преди време едни пациенти, които живееха на сравнително тясно пространство – петима човека заедно с едно куче и една котка. Бяха с доста съмнителни хигиенни навици. Колкото и да е странно – всичките бяха с Ешерихия коли. Всички те практикуваха безразборно и вагинален, и анален, и орален секс…

Кое е най-важното, което трябва да знае всяка млада жена за човешкия папиломен вирус (ЧПВ) и рака на шийката на матката (РМШ)?

Първото нещо: да не се подвеждат по автентично звучащи неистини. Всеки от нас безброй пъти се заразява и се самоизлекува от ЧПВ – той е „човешки”, а не женски и е с еднаква канцерогенност както при мъжете, така и при жените. Второто нещо: Ваксинацията, която се прави, е абсолютно безопасна и до този момент няма описан клиничен случай в света човек да е пострадал от нея. Има над сто вида, а само три щама са високорискови и имат отношение към промени в маточната шийка. Когато персистира повече от 4-5 месеца може да се приложи ретровирусна терапия или имуно стимулираща. Но тогава, когато в продължение на години продължава инфекцията – се вземат по активни мерки за лечение. Защо в България нещата стоят по-добре, отколкото в по-голямата част от страните в Западна Европа? Парадоксът, че ние сме евтини на брашното, скъпи на триците – този път е в наша полза. При нас масово профилактика на такива промени в маточната шийка се прави през цитонамазката. В по-голямата част от света това се диагностицира чрез течно базирана цитодиагностика – прави се смив от шийката и по този начин се отчита. И това е по-несигурният метод, отколкото цитонамазката, която правим ние. Цитонамазка в една западна държава струва няколкостотин евро. Този тип на диагностика е абсолютно точен. Всяка жена до навършване на 64-65 години е препоръчително един път в годината да си прави цитонамазка. По-често при липса на изменения – категорично не е необходимо. След навършване на тази възраст възможността да се развие рак на шийката на матката е нищожна.

Според Вас доколко общуването по темите, свързани със СПИ у дома между подрастващите и родителите е адекватно? Къде се губят най-често хората в този диалог? Има ли го изобщо?

Не само по въпроса на СПИ, но поначало няма диалог между родители и деца. Проблемите между хората на улицата обикновено се разрешават с юмручното право – спират и почват да се бъхтат, доста често се включват и други граждани. Това в кръга на шегата. А сега сериозно: проблемът е в самите комуникативни умения и нагласи на родителите. Децата до определена възраст са чиста книга и са най-малко виновни за тази липса на желание за комуникация от страна на родителите. Ако това непрекъснато прехвърляне на топката продължи – че обществото, че училището, че държавата са длъжни и отговорни за тези деца и за тяхното възпитание – нещата ще стават все по-лоши. Когато родителите разберат, че трябва да комуникират с децата си – всичко ще си дойде на мястото – по всички теми може да се разговаря с всеки, без изключение. А те въобще не комуникират, камо ли за тези неща.

Сексуално преносими инфекции и раждане. Какво е важно да знаят хората?

Първото нещо – бременността е нормално физиологично състояние, което един или повече пъти се повтаря при по-голяма част от жените през техния репродуктивен период.

bremenen-korem

 Ако по време на бременност жената има бяло течение – ще й се пуснат изследвания и тя няма да ги заплати. В хода на цялата бременност жената ще бъде следена и в случай на нужда санирана. Проблем е, че ние нямаме връзка с партньорите на пациентките. Ако при тях има инфекция, предавана по полов път – реално няма система, която да установи или да задължи партньора или най-малкото да го извести, че има такъв проблем при половинката му. Целта на женската консултация е да се проследява бременността, и рамката, която е поставена е абсолютно достатъчна. Ако се изпълнява както трябва – няма да има бременност, която да не протича нормално. Наблюдава се всичко – при първото посещение се взима микробиологичен секрет от влагалището, Васерман, за ХИВ – по желание (с което аз не съм съгласен), Австралийски антиген… Така и не мога да разбера защо изследването за ХИВ трябва да се случва по желание. Това е изследване като всяко друго. Понякога е необходимо да се отхвърли наличието на ХИВ, за да се постави правилна диагноза и да се предпише правилната терапия. Ако лекарят прецени, че трябва да се направи изследване за ХИВ, това просто трябва да се направи. Щом имаме глобален процес – единственият начин да се овладява инфекцията е хората да се изследват и да се лекуват, а не да си затваряме очите и да се правим, че няма проблем.

Друго, което трява да се направи: да въведат финансова отговорност за профилактичните прегледи. Някой от нас ходи ли на профилактични прегледи?! Много рядко. В Германия ако не минеш на профилактични прегледи ти спират здравните осигуровки. Тук грешката е в системата. Хубавото обаче е, че ако се спазват правилата за женска консултация – 100% ще се хващат и лекуват всички инфекции.

basp300x250

Защо са важни кампании като Кондом с кауза?

По времето на окопната война във Франция и Белгия са доказани повече жертви от инфекции, предавани по полов път, отколкото са били жертвите от военните действия. Тогава германците първи въвеждат даване на кондоми на войниците, после и други страни правят това. Защо са важни такива кампании: за да знаят хората, че в някои случаи яйчниците и останалите органи така се увреждат, че дори не можем да вземем яйцеклетка за асистирана репродукция. Или ако имаме бременност при сифилис – втора-трета фаза – заболяването става наследствено. Защото някои от тия състояния вследствие на сексуално предавани инфекции могат да доведат до затруднен или дори невъзможен сексуален контакт. Опитайте се да си представите какво е подобно нещо за един 20-25-годишен човек…

Интервю на Ралица Згалевска

Advertisements