Как да проверяваме фалшивите новини

След като вече сте се усъмнили в истинността на дадена информация има няколко начина, за да се ориентирате дали тя е фалшива или истинска.

Почти сигурно, ако сте попаднали в клик-байт сайтове – информацията е фалшива.

„Кликбайт“-сайтове – от „кликване“ (с мишката) и „стръв“, примамка. Това са сайтове, които се стремят да привлекат колкото може повече потребители, защото всяко посещение им носи печалба. Някои от тях са много аматьорски и лесно се разпознават, но други са направени по-професионално и могат да заблудят и по-опитни потребители. В зависимост от това всеки подобен сайт може да притежава повече или по-малко от типичните признаци за този вид бизнес.

С елементарен google search фактите могат да бъдат установени. В такава ситуация по-скоро е добре да търсите по ключови думи, тъй като ако пуснете заглавието, твърде вероятно сходен клик-байт сайт да го е препечатал и при непознаване на средата, да се „убедите“ във фалшива информация.

Когато обаче не става дума за сайтове, които целят вашия клик, а да ви манипулират, има няколко начина за проверяване на информацията.

  • КОЙ ГОВОРИ

Препоръчително е да се доверявате на проверени издания.

В случай че медията не ви е позната – потърсете поле „ЗА НАС“. Ако няма адрес, име на главен редактор, както и редакторски и репортерски екип – потребяването на информация от въпросния сайт не е особено добра идея.

Ако се доверявате на конкретни журналисти – те примерно биха могли да бъдат гарант за истинността на информацията в нова медия или издание.

  • НА КОГО СЕ ПОЗОВАВА МЕДИЯТА

Ако медията ви е позната, но материалът не е подписан – проверете на кого се позовава, при съобщаването на дадена новина.

Ако източниците са институционални те са лесно проверими.

Ако източниците не са официални, няма цитиран човек или институция – верификация за истинността на информацията е дали текстът е подписан.

  • КАК ГОВОРИ МЕДИЯТА

Ако дадена информация ви смущава – търсете по ключови думи други източници. Ако тя се засече с друга авторитетна или позната за вас медия – можете спокойно да се доверите.  Въпреки това обаче главното е как говори дадена медия – ако тя иска да ви шокира, изненада и да ви съобщи сензация още със заглавията си, твърде вероятно е тази медия да не цели да ви информира правдиво и балансирано, а да ви заблуди.

Ето защо от съществено значение е заглавието да съответства със съдържането на текста. Затова не четете само заглавията. И не споделяйте непрочетени текстове само защото мислите, че заглавието ви е изяснило ситуацията.

Напоследък в повечето медии заглавия са цитати на известни политици, икономисти или експерти. Ето защо се появиха и напълно измислени техни цитати.  Ако дадена медия ви съобщава, че Лиляна Павлова пъди пенсионерите в чужбина – потърсете нейния цитат. Ако е казала подобно нещо, то почти със сигурност ще бъде част от целия новинарски поток за деня, а няма да бъде „хванато“ само от сайтове като „podoko.eu”, petel.bg, budnaera.com …

Когато боравите с информация, обаче ГЛАВНОТО е доверието, което се изгражда между медия и потребител.

Затова изпитвайте медиите във времето, следете ги по-продължително време. Ако те и техните автори заслужат доверието ви – информирайте се от тях.

Ако ви попадне информация, която не успеете да проверите сами – обърнете се към медия, на която вярвате.

И най-вече – винаги подхождайте със съмнение към сензациите. Вярната и точна информация дори по най-скандалните теми, ако е поднесена от професионалисти, звучи спокойно и балансирано.

Не забравяйте, че има сатирични сайтове, както наши, така и чужди. „Не!Новините” са класически пример за пародия на новини, които с инструментите на сарказма изобличават различни обществени и политически явления.

Обратно към основната страница.                Към последната част.

Advertisements